Чудният мандарин

„Чудният мандарин” (1996), чието заглавие е препратка както към древна китайска легенда, така и към известния балет от Бела Барток, е дълбоко поетичната, мрачна, но жива книга, с която Аслъ Ердоган привлича вниманието на литературните среди в Турция и се утвърждава като писател с уникален, наситен стил и “майстор на изказа”. Сборникът обхваща няколко поетични фрагмента, както и две по-дълги, тематично свързани новели. Първата новела ни отвежда в Женева, а героинята е 27-годишна турска емигрантка, чието лице е наполовина бинтовано. Изгубеното й око е белег за физическо насилие, но и метафора за загубата, раздялата. Втората новела сякаш е пълна противоположност на първата. Разказвачът е 42-годишен мъж от Турция и неговата история се развива в Истанбул през един зимен ден. Той е на път към дома си, за да види за последно умиращата си жена.

В тази наситена с поезия прозаична книга, конфронтацията с опита на раздялата и изгнаничеството е истинска и силна, авторовите наблюденията върху “другостта” и “Европа” са ярки, опасните теми като смъртта и раната, загубата и скръбта, са разгледани без всякакви компромиси.

Аслъ Ердоган (1967), родена„на границата между изтока и запада”- в Истанбул, е добре позната на българските читатели. Животът й е изпълнен с взаимоотричащи се занимания – класически балет, университетско образование по физика, магистърска степен от ЦЕРН и дори начало на докторантура по физика, чак в Рио де Жанейро… Градът, който вместо да й присъди научна степен, ще я убеди, че трябва да направи още по-решителна крачка и да започне да запълва белия лист не с формули, а с образи, сънища, мечти, страхове, копнежи, упорства. Така през 1994 ще се роди „Мъжът-рапан”, а през 1996- настоящият сборник„Чудният мандарин”.

първо издание, 2017 год.

меки корици, 143 стр.

Преводач: Азиз Шакир-Таш, Ива Попова

Издателство: Парадокс

Il Mandarin Meraviglioso

Una giovane donna turca cammina nell’oscurità della notte, lungo le vie solitarie e misteriose della Città Vecchia di Ginevra.
Dopo la partenza del suo amato passa le serate nei caffè. In questi luoghi troppo luminosi, fumosi, qualche volta accoglienti, scrive e riflette sulla gioventù sprecata, ripercorre la propria vita fino al luogo delle origini, sulle rive del Bosforo, lì dove la paura è cominciata.
Perché nella sua terra natia essere libera significava infrangere i divieti e le restrizioni, e l’unico modo per farcela era andar via…
Una storia di emigrazione, di identità perse e ritrovate, di spaesamento. Una novella iniziale e una manciata di brevi racconti per farci conoscere la voce originale di una scrittrice che si pone a cavallo di continenti e culture tra loro molto diversi.
Unanimemente definita come una delle autrici più interessanti di questi ultimi anni, è stata inserita dal magazine francese «Lire» nella classifica dei 50 Writers of Future.

160 pages

Published September 2014 by Keller

Read the Reviews

Der Wundersame Mandarin

Die Altstadt von Genf um Mitternacht: Gepflasterte Straßen, Statuen, Brunnen, Straßenlaternen mit gelblichweißem Licht, Läden mit beleuchteten Schaufenstern, Antiquariate, Galerien, Bücher, die im letzten Jahrhundert gedruckt wurden, Kerzenständer, Kronleuchter, Klaviere, Schreibmaschinen, Grammophone, Porzellanfiguren, chinesische Schachteln, Skulpturen aus Afrika, venezianische Masken, Maria und ihr gekreuzigter Sohn, silberne Aschenbecher, beleibte Buddhas, Elefanten aus Kristall, indische Stoffe.

Unter diesen tausend Gegenständen ist, warum auch immer, kein einziger dabei, der mich an Istanbul, an meine Kindheit und meine zweifellos unglückliche, unbewegte und vertane Jugend erinnert. Einzig und allein die Rosskastanien, denen ich hin und wieder auf den Bürgersteigen begegne …

120 Seiten

Dagyeli Verlag, 2008

Read About Book

Read the Reviews

Le Mandarin Miraculeux

Une jeune étrangère marche dans l’obscurité. Sur les rives du lac Léman, elle se met en danger, dans les ruelles escarpées de Genève, les endroits mal famés, elle rôde à la nuit tombée. Depuis le départ de son amant, elle écrit le soir dans les cafés. Dans ces lieux trop éclairés, enfumés, parfois accueillants, elle fait le constat d’une jeunesse gaspillée, s’invente un double fictionnel, une femme belle et capable d’aimer. Puis elle repart dans l’ombre. Adolescente, déjà, elle bravait l’interdit en sortant très tard. Sur les rives du Bosphore, la peur était pour elle symbole de liberté, mais ses rencontres d’alors semblent l’avoir blessée à tout jamais. En silence, dans le noir, elle approche. L’amour a un œil de trop, dit-elle à ceux qui la menacent et qui soudain reculent en découvrant, à la lumière d’un réverbère, son nouveau visage… A travers les rencontres et les souvenirs étranges de cette jeune femme, émigrée en Suisse pour fuir les interdits de son pays, ce livre aborde le thème du danger comme un défi, comme si la peur ne se situait pas dans les lieux du sordide mais se révélait, de façon insidieuse, au plus profond de l’âme et au moment précis où le manque d’amour devient insurmontable.

110 pages
Éditeur : ACTES SUD
, 2006

Read the Reviews